Винаги съм бил оптимист и до известна степен патриот. Патриот, не в извратения, националистически смисъл на Атакистките патриоти. Просто, винаги съм вярвал, че нещата ще се оправят. Леко, бавно, но все пак ще се оправят. Постепенно.
И действително с малки крачки, държавата вървеше нагоре. От 1997 насам, положението в нашата мила Родина се подобряваха. Къде по-бързо (1997-2005), къде по-бавно (2005-2009), но все пак посоката беше правилна, въпреки някои откровени простотии.
Но от средата на 2009, се случва нещо страшно. В момента, България има най-некадърното и престъпно правителство, което може да съществува в държава, която не е от Третия Свят.
Профанизирането на обществото най-накрая даде своя резултат. Моделите на поведение, които се налагаха (да бъдеш прост, мутроиден, с повече мускули, отколкото мозък) избраха полуграмотен пожарникар за премиер на република България.
Ако се проследи развието на събитията, се вижда, че постепенно се налагаше модел, на това да се избират все по неквалифицирани кадри на висши постове. Апотеозът на това е Бойко Борисов.
Провинциализмът в мисленето на българина, най-накрая победи. А демокрацията, както обикновено, умря под бурните аплодисменти на тълпите необразовани и чалгализирани неудачници.
Същите тези неудачници, които чакат все някой да ги оправи, защото са прекалено некадърни, да мислят сами за себе си. На такива индивиди, свободата им идва в повече. Те отчаяно се нуждаят от някой да им казва какво да правят, как да мислят и кого да следват сляпо.
Ориента и комунистическата закалка на безгрижно лентяйство взеха своето, популизмът и простащината взеха своята окончателна победа. Скоро, власта на идиотите ще е пълна, просто защото няма да остане никой, който да не е овца и да не следва сляпо Пъдаря, Вожда, Тато.
Когато сложиш мутра за премиер, не можеш да очакваш държавата да не се държи като групировка от край на миналото хилядолетие. Бизнесът е подложен на рекет, непознат от времето на СИК и ВИС. Дори в някои, случаи още по-страшен. Защото тук той е официален, и просто няма кой да те спаси от него.
От друга страна, иронията е пълна, защото държавата освен като мутренска групировка, се държи и като милиционер. Всички граждани са виновни до доказване на противното или по-скоро задържани до доказване на вината. Милиционерщината придобива страшни размери, няма кой да я контролира. А най-ужасяващото е, че простаците се кефят. На твърдата ръка, на това че тези лошите ги карат да лягат на земята (че и по два пъти, защото първия, не работела камерата), че хората се окачествяват като престъпници, без съд и присъда. От време на време се чува, някой протест, който бързо бива заглушен от селският вик "Само така Бат` Бойкао виж ги тези как са се ояли".
"Als die Nazis die Kommunisten holten,
habe ich geschwiegen,
ich war ja kein Kommunist.
Als sie die Sozialdemokraten einsperrten,
habe ich geschwiegen,
ich war ja kein Sozialdemokrat.
Als sie die Gewerkschafter holten,
habe ich geschwiegen,
ich war ja kein Gewerkschafter.
Als sie mich holten, gab es keinen mehr,
der protestieren konnte."
Първо дойдоха за комунистите
Не протестирах
Не бях комунист
Когато дойдоха за Социалдемократите
Не протестирах
Не бях социалдемократ
Когато дойдоха за профсъюзите
Не протестирах
Не бях от профсъюзите
Когато дойдоха за мен
не беше останал никой, който да протестира
Friedrich Gustav Emil Martin Niemöller
Това е краят на една нация. Не с някаква огромна война. Не с национална катастрофа. С тиха и бавна профанизация и провинциализация на общественото мислене. Гражданското общество умря преди да се е родило.
Българската нация, физически е още тук, но тези които я дърпат напред вече ги няма, отдавна са се преместили на места, където съседите не си изхвърлят боклука през прозореца, докато чакат някой да ги оправи.
Аз бях дотук, пичове. Вие, ако можете, останете. Аз поемам към нормалните държави.
.




















