Безалкохолизъм (1) - Нищо/Никой

никой,
никой, който да обвиня,
как стигнах дотук,
без цел, без мечти,
когато имаш,
всичко, което си искал,
значи си искал твърде малко,
или не си знаел какво да си пожелаеш,
нормален живот,
безалкохолни, сиви и скучни дни,
забавления за бърза консумация,
развлечения за еднократна употреба,
и музика от едно отминало време,
от време на време,
все по рядко,
от скука и безразразличие,
нямаш време дори за едно голямо уиски
което вече не ти носи
нито утеха,
(защото нямаш нужда)
нито щастие,
(защото вече имаш)
нито муза,
(защото я уби)
нямаш дори, кой да копираш,
имитираш, позираш,
накрая остават само
залепена усмивка
ден след ден,
до края на сребърната верига,
която си изплел сам,
брънка по брънка,
(по брънка),
до края,
в който има само още
от същото нищо,
а най-голямата трагедия -
за край, имах само едно клише


 .

Добави в Svejo

Oh, fuck it

слушайки: Rowland S. Howard - Dead Radio

Внимание предаването съдържа продуктово позициониране...

 Лесно е да се пише за писането, трудно е да се пише на практика. Особено, когато нямаш какво да кажеш или имаш прекалено много неща да се кажеш. Странно е и когато изгубиш, голямата част от полето за писане, просто защото вече не ти пука за разни дребни глупости и просто си щастлив.

 Ще опитам все пак макар и привидно да няма много връзка между това, което пиша. Обичам да скачам от тема в тема, по същия начин, по който паля цигара след цигара. Изобщо употребата на неща завършващи на -ин, си е risky business. 

  От друга страна е хубаво да запалиш

когато още не си се събудил
когато вече си се събудил

с първото кафе (кофеИН)

на спирката

преди работа
с първото кафе на работа
на работа
след работа
след храна
след питие, с него, след него, след секс, преди секс, по време на свирка

преди да заспиш

   Писна ми наскоро. Не от пушенето, от катранните хора. В смисъл, като виден мизантроп, никога не съм бил особено pro-human,  но напоследък ме уморява голяма част от доминиращия вид на планетата Земя. Или аз съм остарял без време/пред време, или нещо в цялостната схема се е объркало. Навсякъде, щъкат разни

либерали

социалисти
випове
чалгарници
позьорчета
същества с очила като бръмбар
еколози и други зеленоглави
неграмотници
дърти псевдо-циници

фенове на гаражни банди

фенове на поп музиката

wannabe-фотографи
домакини-поетеси
селски принцеси
същества от студентски град
нагли палеолити сутрин в градския транспорт

цитати, които бяха оригинални някъде при създаването на българската държава
националисти, патриоти
онези със "СВЕТОВНИЯ ЗАГОВОР НА ЦИОНИСТИТЕ OMG"

журналисти, които се мислят за писатели

хора, които се мислят за журналисти
будисти, медитатори, йогисти (или както и да се наричат)

неща като СПА, ПИЛАТЕС, ДРЕШКИ ОТ МОЛА

тигрови щампи
нацисти, нео-нацисти и други от същата измет
педерасТи, цигани, толерантност

атеисти на кръстоносен поход

религиозни фундаменталисти

self-shooting in the mirror
живеещи за момента
мамини синчета

растафари

хипита

пищящи необразовани изродчета
Куелю, Букай, Памук и т.н.
и феновете им

от helvetica

от порно с дебели и/или грозни
от Менсън, който пада все по-ниско

от животни, за които се вдига повече врява, отколкото за хората

от позитивни тъпанари

Толкова.


.

Добави в Svejo

19.04.2011

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, щях докрай да уползотворя това време.

Може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина.

Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха.

Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната.

Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.

Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!

На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети.

На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата.

Научих толкова неща от вас, хората...

Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.

Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.

Толкова много неща научих от вас, но те реално няма да ми послужат много, защото за съжаление ще съм напуснал този свят.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш.

Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти.

Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново.

Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание.

Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли.

Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

***


Si por un instante Dios se olvidara de que soy una marioneta de trapo y me regalara un trozo de vida, aprovecharía ese tiempo lo más que pudiera. Posiblemente no diría todo lo que pienso, pero en definitiva pensaría todo lo que digo.
Daría valor a las cosas, no por lo que valen, sino por lo que significan.
Dormiría poco, soñaría más, entiendo que por cada minuto que cerramos los ojos, perdemos sesenta segundos de luz.
Andaría cuando los demás se detienen, despertaría cuando los demás duermen.
Escucharia cuando los demas hablan, y como disfrutaria de un buen helado de chocolate!
Si Dios me obsequiara un trozo de vida, vestiría sencillo, me tiraría de bruces al sol, dejando descubierto, no solamente mi cuerpo, sino mi alma.
Dios mio, si yo tuviera un corazon, escribiria mi odio sobre el hielo, y esperaria a que saliera el sol. Pintaria con un sueno de Van Gogh sobre las estrellas un poema de Benedetti, y una cancion de Serrat; seria la serenata que le ofreceria a la luna.
Regaria con mis lagrimas las rosas, para sentir el dolor de sus espinas,  el encarnado beso de sus petalos...
Dios mio, si yo tuviera un trozo de vida... No dejaria pasar un solo dia sin decirle a la gente que quiero, que la quiero.
Convenceria a cada mujer u hombre de que son mis favoritos y viviria enamorado del amor.
A los hombres les probaría cuán equivocados están al pensar que dejan de enamorarse cuando envejecen, sin saber que envejecen cuando dejan de enamorarse!
A un niño le daría alas, pero le dejaría que él solo aprendiese a volar.
A los viejos les enseñaría que la muerte no llega con la vejez, sino con el olvido.
Tantas cosas he aprendido de ustedes, los hombres...
He aprendido que todo el mundo quiere vivir en la cima de la montaña, sin saber que la verdadera felicidad está en la forma de subir la escarpada.
He aprendido que cuando un recién nacido aprieta con su pequeño puño, por primera vez, el dedo de su padre, lo tiene atrapado por siempre.
He aprendido que un hombre sólo tiene derecho a mirar a otro hacia abajo, cuando ha de ayudarle a levantarse.
Son tantas cosas las que he podido aprender de ustedes, pero realmente de mucho no habrán de servir, porque cuando me guarden dentro de esa maleta, infelizmente me estaré muriendo.
Siempre di lo que sientes y haz lo que piensas.
Si supiera que hoy fuera la última vez que te voy a ver dormir, te abrazaría fuertemente y rezaría al Señor para poder ser el guardián de tu alma.
Si supiera que estos son los últimos minutos que te veo diría “te quiero” y no asumiría, tontamente, que ya lo sabes.
Siempre hay un mañana y la vida nos da otra oportunidad para hacer las cosas bien, pero por si me equivoco y hoy es todo lo que nos queda, me gustaría decirte cuanto te quiero, que nunca te olvidaré.
El mañana no le está asegurado a nadie, joven o viejo. Hoy puede ser la última vez que veas a los que amas. Por eso no esperes más, hazlo hoy, ya que si el mañana nunca llega, seguramente lamentarás el día que no tomaste tiempo para una sonrisa, un abrazo, un beso y que estuviste muy ocupado para concederles un último deseo.
Mantén a los que amas cerca de ti, diles al oído lo mucho que los necesitas, quiérelos y trátalos bien, toma tiempo para decirles “lo siento”, “perdóname”, “por favor”, “gracias” y todas las palabras de amor que conoces.
Nadie te recordará por tus pensamientos secretos.
Pide al Señor la fuerza y sabiduría para expresarlos. Demuestra a tus amigos y seres queridos cuanto te importan.


Габриел Гарсия Маркес (Gabriel García Márquez)

.

Добави в Svejo

Логическите заблуди на Политиците

Политиците обичат да ни заблуждават. Или поне се опитват. При състоянието на българският народ в момента, доста често успяват. Министрите от сегашното правителство, начело с новия Тато, обаче, са шампиони в това отношение. Логическите заблуди (logical fallacies), които те използват са няколко вида. Повечето, го правят неосъзнато, тъй като не мога да си представя някой завършил задочно ВИФ, да има представа, какво е логическа заблуда и с какво се яде.


1.Argumentum ad hominum

Изразява се в атакуване на определена партия, не на нейните позиции или цели. Най-яркият пример, какво съдържа едно интервю на произволен ГЕРБ-аджийски министър и по специално БББ. Потърпевшите са много - от БСП и ДПС до Синята Коалиция и НДСВ. Най-често е включен и израза "Ами вие като бяхте, що не го направихте" ("Що" не присъства случайно, лексикалната култура, не е образование, която придобиваш, като милиционер). "Тройната коалиция е виновна" също се среща сравнително често. интересното е как Тройната Коалиция, може да бъде виновна, за въпиющата некомпетентност на собственото ти правителство. Но това, ще бъде на мода поне още година, докато някой PR, се усети, че дори не-особено-интелигентният-средностатистически-гражданин на Република България, не може да се лъже по такъв долнопробен начин. Към това можем да добавим и Argumentum ad nauseam - или както е "лафа" на български - "една лъжа повторена сто пъти става истина".


2.Argumentum ad metum

Логическа заблуда, която се възползва от страховете на обществото (доколкото "общество" може да се нарече сборът от хора, населяващи територията между Дунав и Родопите). Класически примери тук са "Кат' не ви харесвам ще си фърла оставката и ше идем на избори" или "Ше се върнат пак турците и Доган". Докато първото, вече е лелеятна мечта на голяма част Българи, то второто е долен популизъм. Което е отговорът на въпроса, защо същества като гласоподавателите и управлението (да се чете с по-малко от две функциониращи мозъчни клетки)подкрепят напълно ГЕРБ.


3.Argumentum ad populum

Заблудата тук, е че ако по-голямата част от една популация е на едно мнение, то непременно е правилното. Което, всъщност противоречи на Представителната демокрация, която е управленски установена в Република България. Бойко Борисов, променя позицията си, непрекъснато под обществен натиск, само и само да е на страната на мнозинството. Същото това мнозинство, което е неграмотно, слуша чалга, яде пача и най-лошото - избира него да управлява България.


4.Ignoratio Elenchi

Отново познат до болка пример. Когато някой от родните политически дейци, застане пред камерата на телевизия, пред микрофона на радио и т.н. той изпада в някакъв особен вид дислексия - задават му един въпрос, а той отговаря нещо съвсем различно. Или дава мъглява обяснение, атакува политически опонент, а в най-лошия случай отговора е "Тройната коалиция е виновна" (виж точка 1). Причините са различни - от некомпетентност до най-обикновено подвеждане на хората.


6.Теория на Конспирацията

Българинът винаги е готов да се оплаче от нещо, но най-любимата му тема е световната конспирация. Политиците добре познават тази струна в настроенията на обществото и я използват много добре, за заблуда на посредствената част от българите. За несгодите са обвинявани - Турците, Ахмед Доган, Еврейте, Великите Сили, Македонците, Европейският Съюз, Руснаците, Комунистите, САЩ, Капиталистите, Кадафи, Кърт Кобейн и извънземните. Най-често. В зависимост от възрастовата група.


7.Грешна Интерпретация
(Аргумент на сламения човек)

Е много често срещана форма на алогичното. При нея политикът игнорира важни точки от позицията на опонената си и я интерпретира по съвсем различен начин. Например - "Ако не искате АЕЦ Белене тук и сега с руски интереси, значи не ви пука за енергийната независимост на България" Това ни води до следващата много подобна заблуда:


8.Наклоненият Склон

Политик А заявява "Ако не се случи Събитие А то ще настъпи Армагедон, Конниците на Апокалипсиса, вие сте национален предател, не сте от "наш'те" и т.н. Например: "Който не е с премиера-господ Борисов, е мръсен комунист и/или турчин!" Това, последното е реална реплика на един от многото безмозъчни палеолити, които въпреки мизерната си пенсия продължават да подкрепят наследника на Тато.


9.Скрита Мотивация

Дали е нужно дори да се разяснява тук? Ще дам само пример: "Изключително е важно да вдигнем акцизите на цигарите, трябва да се грижим за здравето на хората" (А не примерно да си ги приберем в джоба или да напълним бюджета, който изхарчихме за вертолетите на Борисов)


10.Недоказуема Хипотеза

Тук на бяла светлина излизат моите любимци от различните еко-организации. Обичайната им аргументация е "Ако не спрем Глобалното Затопляне, което е изцяло човешка грешка, краят на света е близо". Тук виждаме цели три недоказани твърдения - първото е, че Глобалното затопляне е изцяло човешка вина и произход, второ е, че то изобщо съществува и третото е, че краят на планетата и all life as we know it ще бъде предизвикан от него. Подобни твърдения е невъзможно, както да бъдат категорично доказани, така и да бъдат категорично отхвърлени, което прави хипотезата като цяло да бъдет светъл пример за "празни приказки"

.

Добави в Svejo

Искате Истината?

Нещо старо писано в колаборация с другаря Бла. Всеки ден се убеждавам, че е все по вярно.




Искате истината?

Ето ви истината:




Ние сме нация от мрънкалници и чалгари.

От селяни, които ядат семки в “IMAX” и аплодират плоския екран.

От незадоволени тийнейджърки, необразовани пубери и стари моми, които обичат псетата, но презират хората, ‘щото няма кой да им тегли една патка/путка вече.

От долни уроди като митрополит Николай Пловдивски, обвиняващи Мадона за националните ни трагедии.

От кучкари-мизантропи.

От параноясали хипохондрици, пристрастени към жен шен, мужик корен, хомеопатия и Цитросепт.

От show-off вегани, емота и стрейт еджове.

От самонадеяни многознайковци, “експерти” по метафизика, екзистенциализъм и човешка душа, цитиращи идиотите Калин Янакиев, Лиана Антонова и Йоло Денев.

От мечти за мутри и манекенки на повикване.

От фригиден шоубизнес, който се нуждае от ориенталска виагра, за да го вдигне.

От гелосани фаготи и силиконови мастии.

От ретроградни хленчовци с комунистически фиксации, които все още сънуват Белене и Гулаг.

От бойковисти и други brainwashed-простаци.

От юношески сноби, които си мислят, че разбират световното арт кино, само защото следват стадото претенциозни любители на смотани късометражки.

От комплексари, хомофоби, ревнивци и демагози.

От пенсионери, които обвиняват младите за собственото си 45-годишно бездействие.

От природозащитници по поръчка.

От суеверни зомбита, тътрузещи битието си между фатализъм, медиуми и фалшиви идоли.

От продажници-патриоти.

От продуцентски тежкари, които дължат цялата си телевизионна кариера на лицензи.

От reality-гмеж.

От дупки в паметта, асфалта и самочувствието.

От чалгаджии с една и съща песен и от поп-певци с двама слушатели и 50 награди.

От “незнам”, “немога” и “неискам”; от всички шибани неграмотни олигофрени.

От курви, които го правят само с „извйестни“.

От мъжемразки, сексисти, феминизъм и мачовщина.

От пичове, които още се издържат от мама и тате.

От бакшиши, които смърдят – физически и умствено.

От тежки мускули и леки умове.


От снимки с телефона пред огледалото, цупейки устни.

От интернет герои, които са смотаняци IRL [in real life].

От спортни надежди и безнадеждни спортисти.

От ФеЙсБуЦи, ФеРмИ, МоЕ СъМ КуЧкА и ПрОсТа Мъ ИмЪм ПрОфИл фЪф ФлИрТчЕ и Ко?

От завистливци и критикари, наливащи се с вино от кисело грозде.

От хора, които заклеймяват техническия прогрес... онлайн.

От мъдреци с две прочетени книги и от “писатели” като Георги Стоев.

От Каризмиро и Педеруши; от псевдо БГ елита.

От Иван и Андрей.

От националисти, които гледат турски сериали.

От новини на чужд език.

От фалш, лицемерие, позьорство и байганьовщина.

От wannabe-емигранти, които цял живот се канят.

От демократи, които искат диктатура.

От протести по инерция.

От интелектуалци, които са алкохолици.

От криворазбрана политическа коректност.

От комунисти, които станаха консерватори.

От неоправдана толерантност.

От Цецковци, Цецки и други милиционери или учители по физическо.

От почитатели на Иван Вазов.

От цигани, които се псуват един друг на "мангал".

От недоебан криейтив и креативно ебане (“Пещера” vs. Бачи Кико).

От хора, които постоянно хленчат, че друг им е виновен – държавата, американците, талибаните, извънземните, световната конспирация.

От противници на ГМО, които дори не знаят какво означава това.

От девствените момиченца, които си мислят, че не серат и които се взират в страниците на Ф. М. Достоевски, твърдейки, че разбират нещо... а после римуват полковник с подполковник и се самозаблуждават, че са творци.

От двулични политици, кокаинови моралисти и миризливи пияндета, които смятат марихуаната за вредна и опасна дрога.

От такива, които мразят човека, ‘щото бил гаден и прост (‘щото гаджето ги е зарязало, но това е друга тема), но не могат да оцелеят и ден без климатик.

От Устата на Васко Педераса, която се нуждае от Антибиотика, за да не стане Г(р)афа.

От катамити в розови дрешки.

От лачени маратонки.

От некадърници, които искат да получават много, без да правят нищо... Иречек ви го е казал най-добре, капути:

"Ние, можещите, водени от незнаещите,вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много с толкова малко за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо." (К. Иречек, 13.12.1881 г.)

________________________________________________

автори: Николай Облакофф & Благой Иванов
http://blog.oblakoff.com/ & http://uzumaki-bla.blogspot.com

Добави в Svejo